- О, сега да има някой да ми
донесе едно столче и сладолед! – очите му греят очаровано, докато гледа как
багер разрушава стара къща. Иска му се да си поседне, да яде сладолед и да
съзерцава.
- Как се е покатерил този
човек там? – не мърда от мястото си вече двадесет минути, попива всичко. Следи
как багерът си тръгва, чупейки клоните на близкото дърво. - Сигурно по онази рампичка там.
Рампичката е
срутена наполовина стена, но се учудвам, че знае такива думи. Няма изгледи да
си тръгнем скоро, пристъпвам от крак на крак, но той не мърда и не отмества
поглед.
- Да идем за сладолед? – изкушавам
го, за да тръгнем. Тръгваме като в анимационните филмчета – краката му вървят
напред с мен, дори ми дава ръка, за да го водя, но главата му остава обърната
назад, към къщата. Най-накрая отмества поглед.
- Какво е пенджер?
Съвсем се стъписвам от тия
думи. Казвам му, че май означава прозорец.
- Да, прозорец е – одобрява той.
Напомням си да проверя допълнително.
- Днес правихме Балкан в
пясъчника, съобщава ми.
Доволен е – и от Балкана, и от разрушената къща. Яде
сладолед на огромни хапки и си подскача.